Дентофобия

Според социологични проучвания

сещават въобще зъболекаря си. Специалистите по дентално здраве споделят, че не са по - малко затруднени със справянето с този проблем, тъй като се изисква от тях  да бъдат едновременно внимателни към емоционалните реакции на своите пациенти, така и максимално съсредоточени в тяхното естество на работа. 
 
Важно е да се направи разграничение между страх и фобия . 
 
Страхът е емоция и се изразява в опасение по отношение на бъдещето. 
Той е свързан с притеснение от предстоящото събитие. “Как ще протече?” “Колко време ще отнеме” , “Ще боли ли” “Ще бъде ли неприятно? “ и т.н. въпроси, които се отнасят до фактора неизвестност. 
 
Фобията е остро състояние, което се отключва при определен стимул. Води своите корени от минали събития и генерализирани негативни убеждения. Изразява се в тотално избягване, остра тревожност, може да предизвиква панически атаки и не-рационални действия. 
 
Още от пещерни времена човекът е хвърлен в сурова среда-сам е трябвало да се справя с оцеляването си в метеорологичните условия, да ловува, за да изкарва прехраната си и да се изправя пред опасни ситуации като срещи с диви зверове. Още от тогава е заложено в мозъка на Homo sapiens да се бие, да замръзне или да бяга и изборът на действие се е взимало според ситуацията. Така се формират 3 стратегии за справяне (“бия се”, “замръзвам” или  “бягам”.) 
 
Избягването е честа стратегия за справяне, когато има опасност. Проблемът с избягването е, че често посещението при зъболекар е наложително, а колкото се отлага във времето един проблем, той става все по - задълбочен. 
 
Как да се справим със страха и фобията?
 
За да бъдете малко подкрепени по пътя, ето няколко прости, но ефективни техники за самоуспокоение. 
Ако усетите, че ви залива тревога, тя е в следствие на нещо, което си мислите и то автоматично. Запитайте се: “Какво си мисля в момента?” 
Тази мисъл, която предизвиква вашата тревога може би е кратко възклицание :“Ужас” или “Ще припадна”, “Ще умра”, “Ще ми изтече кръвта” и т.н. Когато предизвиканата емоция в следствие на катастрофалното мислене ви залее, тя е съпроводена и с телесен симптом - например пулсът се ускорява, появява се сърцебиене, изпотяване, което потвърждава мисълта ви, че ще припаднете и така порочния кръг от мисли, емоции и телесни усещания се затваря и тогава решавате да не ходите на зъболекар, с което на  практика правите избягване. В тези моменти отговорете си на още един въпрос:
 
“Кое е най - лошото, което може да ми се случи?”
-”Ще припадна”
- И ако допуснем, че припадам какъв е рискът за мен?
- “Ще умра”
- Имам ли доказателства, че това ще се случи,?”
-Не
- А колко пъти съм умирал в зъболекарски кабинет?”
- Ами нямам доказателсва, че ще умра, в крайна сметка не съм умирал до сега” .
 
Може да си направите и графа ползи и недостатъци от посещението на зъболекар. Като при ползите със сигурност ще изредите повече неща, като - “ще си реша здравословния проблем”, “Ще спре да ме боли дълго отлагания за ревизия зъб”, “Ще ми олекне”, “Ще спра да мисля за това” и т.н. докато в графа Недостатъци може би ще впишете само и единствено страха си. 
 
Несъмнено денталните специалисти имат техники и умения да успокояват своите пациенти, защото преди всичко са хора и нищо човешко не им е чуждо. Те знаят най - добре, че в тези уязвими моменти, търпението и емпатията са най - подходящите качества, които предразполагат. 
Всеки страх се преодолява чрез правене на малко от това, от което ни е страх. За да се случи в едни защитени условия, психотерапията е подходящ вариант. Подходящи терапии за преодоляване на страхове фобии са  когнитивно - поведенческа терапия, при която се реконструира катастрофалното мислене на пациента. По време на сесиите изкривените когниции се подлагат на съмнение и се прави връзка с реалността тук и сега. 
EMDR (eye movement decensitisation and reprocessing) е също много подходящ  терапевтичен метод при фобии, тъй като чрез визуализация и движение на очите се отработва травматичния материал като прави картината по - малко травматираща и сензитивна за пациента. Освен за възрастни, и  двата метода могат да се прилагат при деца от 9 г. 
За по - малките пациенти е препоръчително предварително да бъдат подготвени за срещата със зъболекар, като им е обяснено кратко и ясно какво ги очаква. Родители със страх от посещение при зъболекар могат да предадат несъзнателно страха на своите деца, които са безпогрешни сензорни сателити за емоциите на по - големите. Най - добре е да се даде едновременно пълна, но кратка информация за това какво ги очаква. При по - тревожни деца това може да се случи по начин, по който да им е интересен - например да им се прочете книжка с илюстрации на първото посещение на зъболекар или пусне кратко филмче, или чрез преживяване под формата на ролева игра. Може детето да нарисува безопасно място или да изработи кукла - защитник, ако се страхува и тези представи да са негов ресурс по пътя на преодоляването на своя страх.