 По – голямата част от родителите, с които работя, срещат предизвикателства да се справят с начина си на реагиране към определен стимул, подаден от детето. Именно в това се състои терапията при родителя – да разгледат ситуацията по - отблизо, разбита на парчета и да разберат психичните механизми, които се активират, когато детето им натисне т.нар. емоционален бутон.
Тази ситуация няма толкова общо с интеракцията дете/родител, колкото е интернализирана и има друга по-приоритетна динамика, която се разиграва на „вътрешната сцена“ на родителя. От къде тръгва всичко? Дори и да звучи като клише, всичко започва от детството на родителя. Там където е формиран неговия ранен опит, където е приел посланията от възрастните, като абсолютна истина (това са сформираните „там“ и „тогава“ правила и базови убеждения за себе си, другите и света). С тези правила и убеждения е израснал родителят и конфликтът с другите и света се случва тогава, когато тези правила спират да работят „тук“ и „сега“. Кои са основните потребности? В психологията най – общо разделяме потребностите на физиологични (безопасност и здраве) и емоционални/психологични (привързаност, самооценка, автономност, забавление/удоволствие.) Всичко това сформира нашата идентичност, структура и граници. В зависимост от това кога и как/в коя област се е случила травмата и каква потребност е прекъсната, с това е свързан и нашия актуален проблем. Например, ако сме имали неглижиращи или прекалено задушаващи родители, възможно е да се образува травма на привързаността и след това като възрастни вече ни е трудно да създадем по – дълбоки отношения с партньор или прекалено сме задушаващи и изискващи. И в двата случая на лице проблем с границите – прекалено строги или липса на такива и незачитане на чуждите. Как детето несъзнателно може да активира нашата не излекувана травма? Ще доразвия горния пример – за родител с разстройство на привързаността – да речем, че детето му постоянно иска да бъде гушкано и да гушка, изисквайки от родителя да получава внимание, за един родител, който е бил задушаващ от своите собствени родители това може да бъде травмиращо преживяване и да предизвика негативна реакция у него и преживяването, че е „задушен“. И обратно, за един „негушкан“ възрастен и отгледан от емоционално дистанцирани родители, той може да иска да компенсира като е вкопчен в своето дете и непрестанно да изпитва необходимост да го засипва с внимание, самото дете може да изпита необходимостта да се оттегли, търсейки свобода, а родителят да се преживее отново като отхвърлен. И тук родителят ще преживее драматично това отхвърляне, защото ще усети тази рециклираща болка. И още един масов пример: „Как да си сдържа гнева, когато той не изпълнява нищо от това, което му кажа?“ Вероятно този родител не е бил чуван като дете от своите родители и сега през контрола и авторитарността се опитва да бъде чут. Какво се случва на вътрешната сцена? И така имаме един стимул – това е предизвикателна ситуация с вашето дете. Детето плаче и се противи да си обуе обувките, а в същото време закъснявате за работа. Това е спусъкът към вашия режим на уязвимо/ гневно дете вътре във вас. Веднъж докоснато, усещате напиращия гняв, а вашият малък герой, който не иска да тръгва за училище, сипва последната капка в чашата на търпението ви, като рита едната си обувка към вас. От там нататък не помните как сте си изпуснали нервите и сте му се разкрещяли. За миг ви олеква, но ситуацията не се подобрява, а истерията се удължава, а вие започвате да изпитвате вина и тъга и да се питате що за родител сте. Добрата новина е, че четете нещо полезно и имате възможността да че изследвате за вас различни ситуации. И така, ако за момент дадем на пауза и разгледаме гореописания модел ще забележим една последователност на стимул-реакция. Реакцията на родителя обаче, е твърде остра, и когато това се случи често това е сигнална лампа, че говори режимът на уязвимото дете. В различни психологични школи са разгледани тези психични аспекти от нас,, които най-общо можем да определим като състояния като начин на мислене, чувстване и поведение, които се формират в различни етапи от живота ни.Д-р Ерик Бърн ги нарича Его състояния. Той нарича мрежите, които се развиват още в началото на живота ни, Его – състояния Дете. Когато активираме някое от тях, действаме като детето, което сме били някога. Мрежите, които представляват интернализация на хората, които са ни отгледали, както сме ги възприемали тогава, Бърн нарича Родител/ Вътрешен критик.. Щом те се активират ние мислим, чувстваме и действаме като някой от родителите си или като някой друг, който е изпълнявал тяхната роля. Его- състоянията, които въздействат върху случващото се тук и сега по лишен от емоции начин, са този на Възрастен /Мъдър.. Чрез тях оценяваме реалността обективно и взимаме основани на факти решения, гарантирайки, че детските и родителските емоции не влияят върху този процес. Всички ние разполагаме и с трите и активираме различен набор от тях в зависимост от момента на външните обстоятелства. След като веднъж идентифицираме дадено Его – състояние, става по – лесно да го разпознаем и да се от-диференцираме от мисленето, емоциите и реакциите му. И след като знаете всичко това, може да се опитате да идентифицирате в кой режим влизате, когато детето Ви подаде активиращ стимул. * Като кого реагирате? / като детето във вас или като мъдрия възрастен/ * Как бихте се погрижил за Вашето вътрешно дете от позицията на Възрастния, който сте днес?
0 Comments
 Живееш си, вършиш си земните дела, срещаш се с хора, с някои не можеш да установиш по – дълбок контакт и всеки си продължава по пътя, но други усещаш по – свои и така след като из - филтрираш, че са от „твоите“ – някак си се доверяваш на усещането си и допускаш по – близо. Но как да разбереш кой има искрени намерения и кой ти се усмихва, а в същото време не ти мисли доброто?
Всеки си е имал работа поне с един хейтър през живота си. Но и само една среща е достатъчна да се запомни и да се разпознаят сигналите, че отсреща стои такъв човек. Застраховка за повторна среща няма. Може да го срещнеш във всяка една култура, религия, среда, не само в партньорската връзка, но и на работното място или в друга конкурентна среда. Какво е хейтър? (от англ. гл. "Hate" – мразя). Това е прототип, който мрази всичко и всички и търси причините за своето нещастие винаги, подчертавам ВИНАГИ вън от себе си. Виновна е държавата, че има работа, която не иска да работи, виновна е съдбата, че не може да си намери подходящ партньор, виновна е системата, че не може да си плати сметките, виновен си ти, че го караш още повече да не се понася и т.н. Списъкът е безкраен всъщност. Но ето 7 признака, по които да разбереш, че си имаш работа с такъв екземпляр. #1 Той е усмихнат, приветлив и много говори. Направо не спира. Често използва захаросани епитети като „миличко, скъпичко, сладичко“. Демонстрира изключително позитивно и приветливо отношение към теб. Но пред теб "хейти" здраво всеки втори и същото прави с теб в твое отсъствие. Впечатлението е, че скача в огъня за теб, само да мигнеш, само да кажеш. Но всичко това е на думи и само докато има полза от теб. Но ако кажеш, в действително, че имаш нужда от нещо или ще се скатае, или ще го направи изключително демонстративно. Естествено коментирайки това зад гърба ти с трети лица. #2 Но както говори с теб, така говори и с други. Те са клюкари, лъжци и интриганти. Внимавай каква информация споделяш, защото колкото и да е искрено дошла от сърцето ти, ще бъде използвана срещу теб и то в най – неочаквания момент, карайки те да се чувстваш уязвим. И предаден. Когато няма материал за обсъждане ще измисли такъв и ще го разпространи. Със скоростта на светлината. И то преди да си се усетил какво се е случило. # 3 Те са безскрупулни. Не зачитат ничии граници, само своите собствени. Водейки се от собствения интерес и нужди, ще те „изработят“ така, че да получат всичко от теб, и то преди да си се усетил. #4 Манипулатори. Уголемяват и минимизират с лекота. Често изкривяват реалността като от мухата правят слон, или неглижират успеха и постиженията на другите, изтъквайки себе си. Естествено те са причината за твоето благоденствие. В същото време непрестанно си с усещането за вина. Каквото и да направиш, то се коментира, коригира и напътства, изкривявайки и затъмнявайки собствената ти реалност (газлайтинг). #5 Изкусни актьори без професионална диплома: Вечната жертва, припадаща на сцената, тръгвайки си затръшващи вратата. После влизащи само да се доизкажат. Шумът е голям покрай тях, драмата в пъти над нормалните нива. Като усетят, че са прекалили, се оправдават с това, че са безкористно честни и „цапнати в устата“. Всъщност те са такива, каквито са – нараняват без да мислят за последиците и не поемат отговорност за действията или думите си. Прехвърлят ги отново на теб. Ако ги питаш - ти си виновен, че си ги предизвикал. #6 Те завиждат. Чувстват се изключително слаби и засенчени от успеха ти. Те са кухи от вътре и свръх компенсират това със самоизтъкване. Това да си по – успял, по – реализиран, ако щеш, ги кара още повече да манипулират и споделят лъжлива информация за вас под маската на добрия приятел. Понеже се чувстват толкова дефектни вътре в себе си, правят проекция върху другите, изразявайки омразата си. #7 Когато са разконспирирани вече никога няма да чуете от тях. И така те изчезват от живота ти, когато вече не си им необходим. Обикновено са набелязали друга жертва и изчезват, естествено като преди това изцяло са прехвърлили вината за заминаването им върху теб. Дълго време ще разпростират истории, които естествено не са верни. И така, ако сте имали среща с хейтър или т.нар. омразен човек, бъдете спокойни, защото нищо от това, което ви се е случило не е заради вас. А заради самите тях. Понеже толкова мразят себе си и живота си, обвиняват вас. Какво може да ви е полезно от такава среща ли? Уроците. На първо място да внимавате за някои от тези сигнали още докато сте в отношения с такъв човек. Ако имате такива сигнални лампи, по – добре приключете незабавно, защото последиците ще са по – големи за вас, ако не предприемете мерки. Колкото повече стоите в отровни взаимоотношения, толкова повече се обезсилвате. Може би ще е полезно да поработите върху самооценката си и да я повишите. Да имате малко повече доверие в способностите си и да подходите отговорно към себе си, когато избирате хората в обкръжението си. Запомнете. Няма нищо нередно с вас. И още нещо: тези хора са изпратени за опит. Да си научим урока. Че дори и да ни блъснат от скалата, сме способни да полетим и благодарение на тази среща сме го разбрали. Така, че с благодарност към хейтърите в живота ни, че ни дават този тласък нагоре и послание да се разделим със страховете да бъдем хората, които сме предопределени да бъдем.  Никой не очаква, че ще влезе в токсична връзка. Нейната динамика обаче се развива бързо и без признаци за потенциална опасност. Например може да сте били нает от някого, който изглежда, че застъпва вашите интереси, но после се оказва, че си гледа само своя интерес. Възможно е в началото на връзката ви партньорът ви да ви е обсипвал с обич, а след това отношението му към вас да е ставало все по – неуважително и обидно. Може и да сте израснали в нездравословна семейна среда – например майка ви да е била мила и да се е грижила за вас, когато не е била пияна, или брат ви или сестра ви да са били любимото дете, а вас да са ви пренебрегвали. Тези отношения могат да имат различни форми, може дори да не са ви изглеждали обидни, докато изведнъж не осъзнаете, че от месеци, дори от години сте жертва на токсична връзка. Може би си казвате „знам какво е токсична връзка“. Възможно е обаче и да се чудите дали отношенията, в които сте са наистина проблематични. Затова се запитайте колко от изброените твърдения са валидни за вас и вашата връзка.
Ако сте съгласни само с едно от твърденията, може би сте в токсична връзка. Колкото повече от твърденията са валидни за вас, толкова е по – голяма вероятността наистина да сте в нездравословна ситуация. Казано с прости думи, токсичната връзка е тази връзка, в която има манипулации, газлайтинг и насилие. Това е връзка, която ви изтощава – психически, емоционално или дори физически, и вие се превръщате в някого, който сами вече не може да познаете. Вие се смятате за разумен човек – поне сте били такъв, когато сте започнали тези отношения. Днес се чувствате като бледо копие на своето предишно аз. Токсичните хора са като енергийни вампири. Достатъчно е да сте край тях, за да се чувствате изцедени. Често се случва хората с токсично поведение да имат склонност към нарцисизъм. Това са хора, които не поемат отговорност за поведението си, смятат, че за тях трябва да се правят изключения или че за тях важат специални правила, държат се така, сякаш са по-важни от другите, и се интересуват най – вече от себе си. Обикновено мислят за хората от гледна точка на това какво могат да получат от тях. Може да ви се стори че нарцисистът изпитва емпатия към вас, но това най – вероятно са прояви на когнитивна емпатия, което означава, че няма истински чувства зад тези думи и просто казва думи, които ще ви накара да мислите, че го е грижа за вас. Може би сте чували за Нарцистично личностово разстройство (НЛР). Хората могат да имат признаци на нарцисизъм, което не означава, че е задължително да имат диагноза НЛР. Нарцисисизмът има широк спектър – в единия край са нарцистични черти, които просто може да се проявят при стрес, в другия край са група от нарцистични симптоми, които оказват влияние върху всекидневните функции на човека и способността му да изгражда здравословни взаимоотношения. Или с други думи – може да имате токсична връзка с някой, който няма нарцистични черти. Д-р Стефани Саркис, автор на книги и клиничен психолог систематизира следните срещани признаци на токсичната връзка или ситуация:
В семейни отношения:
На работно място:
Всяка една от тези постъпки е причина за тревога и ако още не сте започнали работа със специалист по психично здраве, ви препоръчвам да потърсите такъв. |
