Психодрама

    Психодрамата е дейностен подход към груповата терапия, в който клиентите изследват свои проблеми чрез ролеви игри, изиграване на ситуации чрез различни театрални средства за постигане на инсайт, откриване на собствена креативност и развитие на поведенчески умения. Сцените се разиграват сякаш стават "тук" и "сега", макар че произходът им може да е в паметта или да са очаквани в бъдеще. Този подход е създаден в средата на 30-те години на XX век от Джейкъб Л. Морено (1889-1974), а по - късно е доразвит от съпругата му - Зерка Томен Морено, и от много други последователи. Психодрамата вплита в едно въображението, интуицията, физическото действие и различни театрални инструменти, за да се изследва различен спектър от психологически проблеми.
   Корените на психодрамата се крият в експериментите на Морено, проведени около 1921 г. с трупа за импровизационен театър, който той нарича "Театър на спонтанността". Актьорите не запаметяват никакви сценарии, а импровизирано изиграват сцени въз основа на събития, извлечени от всекидневници, или теми, предложени от аудиторията. От време на време аудиторията е канена да реагира на тези сцени, да се качи на сцената и да демонстрира как биха изиграли една или друга роля по различен начин. Морено открива, че актьорите и аудиторията, в резултат на това преживяват психологическо освобождение на натрупани чувства (катарзис). Театърът на спонтанността го кара да разработи групови методи и специализирани терапевтични техники, които в средата на 40-те години на XX век еволюират като психодрама.
    Психодрамата позволява на на членовете на групата да изследват различни свои роли и аспекти и да преживяват своето възприятие за другите, с които имат някакво взаимодействие. Техниките на психодрамата насърчават хората да изразяват себе си по - пълно, да изследват както интрапсихичните конфликти, така и междуличностните проблеми, да получават конструктивна обратна връзка за начина, по който изглеждат на другите, да намалят чувството на изолация и да експериментират с нови начини за подхождане към значимите други в живота им. Вместо човекът да бъде каран да говори за своите надежди, мечти и борби, Джейкъб Морено иска от хората, с които работи, да покажат своите чувства и ситуации в разгръщаща се групова среда. 
  Психодраматичната група предлага възможност да се открие как се чувстват другите и какви могат да бъдат резултатите от определени поведения. Групата е като лаборатория, която предлага относително безопасна среда за проверка на реалността или изпробване на поведения, които по принцип може да не са социално приемливи в ситуации от "истинския живот".
  Психодрамата води до инсайт (осъзнаване) чрез действие и цели да изведе в съзнанието и да се изразят подлежащите нагласи, мисли и емоции, Класическата психодрма е твърде интензивна за използване с деца и юноши, но ролевите игри, които са извлечени от психодрамата, могат да бъдат много ефективни за разработване на психосоциални умения, които са от съществено значение за адаптиране към съвременния живот. Ролевите игри са преживелищна модалност, която включва активно интегриране на емоционалните и фантазните измерения на човешкия опит и са широко използвани в обучението от предучилищна възраст до професионалните магистърски и докторски програми. 
Психодрамата е идеално пригодена за групи. Освен груповата терапия тя може да се адаптира за индивидуална, брачна, семейна терапия. Вариации на психодрамата могат да работят съвсем добре с групи от хора на всякаква възраст, както и да се комбинира с друг вид терапия, предлагани в Ателието, според нуждите на клиента.