личностни апели (II част)

     Докато в Личностни апели част I говорих метафорично за осъзнаването (надвявам се за всички е ясно, че не съм водила буквален разговор със себе си, не е добре да чуваш реални гласове, ако чувате такива моля потърсете професионална помощ, това в кръга на шегата разбира се :), за откриването на пътя към важните неща за нас, определяйки целите и мечтите си, във втора част идва ред на Действието и Изпълнението. За мнозина това е по - трудната част. Но осъзнаването и приемането също не са лека задача. Именно там други хвърлят повече усилия, а после за в бъдеще случват с лекота. "Няма осъзнаване без болка", както е казал Карл Юнг. И е бил прав. Изисква се не малко смелост да открехнеш вратата към Несъзнаваното- там където е складирана нашата психична памет. Да потърсиш автентичната си същност, желания и способности, да ги претвориш в мечти и да ги реализираш.
      През последните години си  мислех върху въпросите: Кога човек открива себе си? Как разбира, че  го намира? Какво намира? Какво всъщност се случва, когато го намира? Опитът ме доведе до моето разбиране на тези въпроси, не задължавам никого да се съгласява с него. За мен е от изключително значение да се обърнем към себе си, за да потърсим отговорите. Както споделих и в предната част, отговорите са вътре в нас, другите могат да ни насочват, но не и да ни дадат готови отговори. Мога да обособя Постигането в три основни стъпки. 
 Определяне на целта.
С намирането на Мечтата човек заявява на света Кой е  и за Какво се бори.  Така той си определя цел и чертае път към случването й. Човек без поставена от себе си цел, просто съществува. И не говоря за графика за седмицата, а за ясни точни големи определени цели в живота- "Ще създам семейство", "Ще се отдам на учене", "Ще стана световно известен тенисист/химик/готвач/репортер." Няма хора без мечти, има хора, непотърсили такива. Може и да отнеме време да се намери. Важното е да се търси достатъчно дълго. 
  Планиране
 В основата на всеки успех лежи доброто планиране. Нужно е да се направи подробен план за действие към целта: За пример, ако целта е да си главен готвач в ресторант с Мишлен звезда, трябва да се проучи при кого да се премине обучение, да се избере университет с осигурена практика в такива ресторанти и да се разгърне потенциала, ученикът да бъде забелязан и поканен за работа там, стартирайки от по - ниска позиция, но в последствие придвижвайки се към по - голяма и по - голяма и т.н. докато не се постигне крайната си цел.  Примерът е съвсем условен. Но го използвам за масов, защото в повечето случаи нещата се случват така: на малки стъпки. 
 Действие
Не веднъж в статиите си съм писала за Движението и от какво изключително значение е то. Без действие, няма реализиране. И наистина, нещата не се случват от днес за утре. Пътят може и да е дълъг, но ако питате мен, най - прекрасното и ценно нещо, което може да ви се случи е самото Пътешествие. Там са завоите, там са прекрасните гледки и неравности,  истинските уроци, там е опитът с лично преживяване, който е вечен и безценен. Там, по пътя към целта се гради личността. Това е мястото, където е истинския Action, сцената, живота с всичките му странности. И отново, за да затвърдя колко важно е Движението: Няма грешна стъпка. Има ненаправена такава. 

Техники  за развитие и  умения:
На пръв поглед нещата изглеждат много прости: само три стъпки, определяш целта, планираш, действаш и край. Не е съвсем така. Могат да минат години в застой в една или преход в друга позиция, което ако не си подготвен за това, можеш да загърбиш всичко и да се откажеш.

1. Остани на фокус. Направи си дребен ритуал, който да внесеш в ежедневието си- например ставай рано с 1 час, когато всички спят и отделяй време за да избистриш идеите в главата си. Медитирай. Води си дневник. Рисувай, твори. Сложи си бележка на хладилника, която ежедневно да ти напомня защо си се събудил днес - да случваш.
2. Дай си някакъв обет. Обещай си нещо. Нека обещаното носи определен смисъл за теб. Например - отказвам се от определено нещо, което правя за определен период от време - примерно 48 ч., 1 седмица, месец. Параметрите могат да са различни, но нека са реалистични. Това е начин за изпитване освен на волята, силата на духа, търпението и всичко останало - интересно е какво ще откриеш, когато спреш да правиш всичко, което до сега правиш по същия начин. Преди години на един курс трябваше да останем в тишина в продължение на цяло денонощие. Нямахме право да комуникираме вербално и невербално с абсолютно никого, дори да вдигаме телефона. Изумително е как тогава човек влиза в контакт и се свързва със себе си с лекота, когато външния свят е изключен от щепсела. 
3. Освободи място за Новото. Започни от гардероба си и веднага ще видиш, че ще ти стана по - леко. Това е автоматична заявка, че викаш Новото в живота си - най - малкото, че освобождавайки се от старите си дрехи, най - напред ще се наложи да си купиш нови. Колко приятно нали? След което се огледай и започни да решаваш с какво  старо, овехтяло и нефункциониращо можеш да се разделиш? На принципа на този филтър може да се разделиш със стар навик, който ти пречи - замести го с полезен такъв, може да решиш да спреш да хвърляш усилия, които никой не оценява и не забелязва или да поддържаш отношения, които ти отнемат от енергията и т. н. 
4. Отдели 20 минути на ден за спорт. Да, спортът е здраве, тук ще го смятаме за бонус ефект.  Но преди всичко спортът е Движение, това което всъщност тренираме тук да правим. В спорта тренировката е тази, която освен тренира тялото, тренира и волята, ума, изпитва търпението и упоритостта. Всичко това е от изключително значение за движението към целта. Ако нямаш време да ходиш да спортуваш в зала, в строго фиксиран график, избери нещо, което може да правиш, когато ти решиш - бягане или домашнии тренировки с youtube, Няма оправдание. Мисли за спорта като средство за постигане на най- големите ти цели и мечти. И ако това не е достатъчна мотивация, конфронтирай се директно със съпротивите си, които се обаждат непосредствено с мисълта за тренировка:" Ама сега ли точно, днес не се ли преумори с работа, че ще ходиш да спортуваш? Айде почини си, един път толкова нищо няма да ти стане". Всички сме чували този глас на мързела. Знаем какво става. Няма да е само този път, ще пропуснеш и утре и в други ден. Слушай този глас само, когато трябва да се наградиш с нещо, не когато трябва да действаш. 
5. Продължи дори когато искаш да се откажеш. По - добре забави темпото, почини и после отново набери инерция. Научи се да си почиваш, когато си уморен, а не да се отказваш. Няма значение колко бавно се движиш, докато не спираш да се движиш.
6.  Заобиколи се със съмишленици. Хората с еднакви интереси и общи цели вървят по- леко заедно по пътя. Не е задължително да са топ приятелите в живота, напротив може даже да са много различни от тях, но от онези с които можеш дълго време да не говориш, но когато се видиш, все едно не си се разделял. Определете си време, в което да се виждате и да правите някакви неща заедно, било то просто разходка. Времето прекарано със съмишленици, е време за споделяне и възможност за научаване на нови и актуални неща. 
7. Бъди мотивация за някой друг. Вселената така е устроена да дава и да получава обратно, като никой в този процес не обеднява давайки, напротив - давайки забогатява. Ако е много сложно за разбиране - опитай да предадеш това, което знаеш на другите.  Но първо бъди Човекът, когото мечтаеш да бъдеш. Това е апелът ти към теб. Апелът на живота ти. Пътят към теб. Твоят личностен и уникален зов. 

---