прошката

    Много често в живота ни се срещаме с хора, които ни обиждат, нараняват и не отговарят на очакванията ни. Това ни разочарова, защото ние на тяхно място не бихме постъпили по този начин. В следствие на очакванията които сме имали и последвалото разочарование в нас се заражда гняв, тъга, обвинение, неудовлетворение - все негативни емоции, които ни вкарват в състояние на различна нюансирана раздраза. Живеем в този собствен ад от собствено създадени емоции, пием отровата и очакваме другия да умре.
   
   Защо го правим? Защо допускаме това да ни управлява?

Ако само разберем факта, че другия е различен от нас, защото той е уникален по себе си,  с всичките си особености, с белезите от преживяновото, от неговите житейски уроци и постъпва по начин и модел, който единствено познава и му служи много добре: ако е нараняван-наранява, ако е обичан-обича, ако е мразен-не изразява обичта си, ако е отхвърлен-отхвърля и не хвали, бихме разбрали, че  той не познава другия модел на поведение и ще стигнем до извода, че неговото държание не е по никакъв начин персонално насочено към нас. Ще ви дам един пример и този инструмент работи много добре: "Ако приемем, че инвалидът не може да проходи, няма потенциала и възможността да го направи, какво очакваме от него? Бихме ли очаквали от него да направи задно салто!?" 

  Защо тогава натоварваме хората около нас с очаквания, на които те нямат възможността да го направят, ако разбира се  знаем че те в една или друга област са осактени?

​Оставаме в прошка и в тишина и очакваме в другия какво ще се случи. Междувременно идва Свободата от усещането, че носим огромен товар. Накрая се оказва, че това не е нашият товар. Това е техният. Нека простим и помогнем и те да се освободят от него с каквото можем. Било то с усмивка, изслушване, разговор, с прошка.  


Ако тази статия ти харесва може да го отбележиш или да оставиш коментар под нея ​❤️

---