Видове защитни механизми

  Защитните механизми са психични и поведенчески стратегии и действия, чрез които хората редуцират или избягват негативните състояния като конфликт, фрустрация, тревожност, стрес, психотравма. Те протичат предимно на несъзнавано равнище, спасяват хората при трудно преодолими житейски препядствия и следователно са полезни. Към тях трябва да се отнасяме с уважение и респект. Едновременно с това защитните механизми не внасят промяна в потенциала и уменията за комуникацията. Когато те се включат, се блокира процесът на учене и човек остава на същото ниво, без да е постигнал позитивна промяна към личностова зрялост. Голяма част от психичната енергия при тяхното включване се изразходва в състояние на регрес  и в психичния свят на човек има нецелесъобразни загуби. Въпросът за защитните механизми е разработен от Зигмунд Фройд, но систематизация прави неговата дъщеря Ана Фройд и го нарича защитни механизми. Фройд нарича с термина "защита" съвкупността от защитни прояви на Аз-а срещу напорите - вътрешни (от нагонен характер) и външни, способни да бъдат източници на дразнения и така да се превърнат във фактори на неудоволствие.

    Според съвременните схващания има три основни момента по отношение на защитните механизми: 1. Защитните механизми се използват за избягване или редуциране на негативните емоционални състояния. 2. Повечето защитни механизми включват изкривяване на реалността. 3. Хората обикновено не съзнават използването на повечето защитни механизми. Ако съзнаваха своите изкривявания, нямаше да са ефективни за редуциране на негативните емоционални състояния. 
    Защитните механизми могат да се групират в йерархичен ред според личностовата степен на зрялост, с които се асоциират.
 
I. Нарцистични (примитивни, първични) защитни механизми
1. Отричане (Denial) - Изтласкване - селективно забравяне на материал, свързан с конфликт и стрес. Изтласканият материал не е загубен, а по - скоро е съхранен в несъзнателното. Ако негативното чувство, свързано с материала се елиминира, някога изтласкания материал може да се върне в съзнанието, без да трябва да се учи на ново. Пълното изтласкване се случва едновременно на емоционално и на съдържателно ниво. Няма спомен след този процес на изтласкване и затова обозначаваме, че в психичния свят остава бяло(сляпо) петно. 

2. Изопачаване (Distorsion) - голямо преформулиране на външната реалност - задоволява вътрешните нужди, включва нереалистични мегаломанни вярвания, халюцинации и т.н. 

3. Проекция (Projection)- атрибутиране на личностни характеристики или мотивации на другите хора, като функция на собствени личностни характеристики и мотивации.

II. Незрели защитни механизми 

1. Действие покрай (Acting out) - хронично отстъпване от импулсите за избягване на напрежението, което е резултат от отлагане на  експресията.

2. Блокиране (Blocking)- временно или нестабилно задържане на мисленето. Могат да се включат афектите и импулсите.

3. Хипохондриаза (Hypochondriasis)- преувеличаване или подчертаване на болестта с цел избягване и регрес. Поражда се при загуба, изоставяне, самота, преживяване на неприемливи агресивни импулси към другитеи трансформиране в упрек към себе си и съгласуване с болка, соматично заболяване и неврастения.

4. Интроекция (Introjection)-интернализиране на качеството на обектите.

5. Пасивно-агресивно поведение (Passive - aggressive behavior)- експресира се агресия върху другите индиректно, чрез пасивност, мазохизъм и обръщане към себе си.

6. Регрес (Regression) - Временно връщане в по - ранните либидинозни фази на функциониране за избягване на напрежение и конфликт, предизвикващи сегашното ниво на развитие.

7. Шизоидна фантазия (Schizoid fantasy) - Включва аутистична заплаха, придружава решаването на конфликт.

8. Соматизация (Somatization) - тенденция за реагиране със соматични прояви вместо с психични.

III. Невротични защитни механизми

1. Контролиране (Controlling) -опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението за минимализиране на тревожността и решаването на вътрешните конфликти.

2. Изместване (Displacement)- Изместване фокуса на емоциите.

3. Екстернализация - тенденции за възприемане на външния свят и външни обекти като на елементи от собствената личност, конфликти, настроение, нагласи и стил на мислене.

4. Задържане (Inhibition) - съзнателно задържане на някои Его функции за избягване на тревожността, породена от нагоновите импулси.

5. Интелектуализация - крайната цел е фокусирана към безчувственост при избягване на интимност с хората, внимание към печелене във външния свят и избягване на експресия на вътрешните чувства.

6. Изолация (Isolation) - разцепване или сепариране Мина идеите от афекта, който ги придружава

7. Рационализация - оправдаване на нагласите, вярванията или поведението, което по някакъв начин може да бъде неприемливо.

8. Дисоциация - временно, но драстично модифициране на личностовия характер при избягване на емоционален дистрес. 

9. Формиране на реакция - изместване и изолиране на неприемливо желание и импулс.

10. Потискане (Repression) - изразходване или отказване от съзнателни идеи или чувства

11. Сексуализация - даряване на обектите или функциите със сексуални значения, които не са предварителни.

IV. Зрели защитни механизми

1. Алтруизъм- използване на конструктивно поведение или откликване на нуждите на другите като компенсация за личните травми и загуби.

2. Предчувствие - реалистично предвиждане или планиране на бъдещ вътрешен дискомфорт.

3. Аскетизъм - елиминиране на удоволствието в преживяванията.

4. Хумор- през хумора индивидът възстановява своята психична сила, значимост и управление на живота си.

5. Сублимация- помага на нагоните да се канализират, вместо да се блокират или променят.

6. Супресия - съзнателно или подсъзнателно отлагане на вниманието към съзнателните импулси или конфликт.

---