психоанализа

 Психоанализата е психологична теория, анализ и терапия, развита от австрийския медик и невролог Зигмунд Фройд и продължена от други. Психоаналитичното направление в консултирането и психотерапията полага като основа изграждането на емоционална позитивна връзка с клиента. Когато динамичния процес на емоционални взаимодействия между тях става интензивен и преминава в негативния регистър, започва активиране и "изплуване" от несъзнаваното на изтласкани травматични съдържания. Точно тогава психотерапевта започва да създава, чрез специализирани техники, възможност за тяхното преработване. Използването на психоаналитичната метафора дава възможност за по - дълбоко и многопластово възприемане и преработване на сложните психични процеси в преживяванията на клиента, където травматичния опит изкривява емоциите и отношението към хората.

  Според Фройд психичния ни живот се определя от нагоните, които са вродени и по биологичен път създават в нас определена вътрешна възбуда. Тя ни подтиква към действия, които да намалят потребността, чрез задоволяване на даденото желание. Фройд различава два вида нагони- сексуални и агресивни. Първият се нарича нагон към живота, а вторият - нагон към смъртта.  Според него структурата на личността се състои от следните функционални части или инстанции - Ид- Его-Супер Его, по - известни като То-Аз-Свръх Аз. Тези инстанции се намират в динамични отношения и често са в състояние на конфликт. "То" се изразява чрез нагоните и е несъзнателно и съществува още от раждането на човека. Аз и Свръх Аз се развиват в последствие. Аз-ът е съзнателна инстанция и неговите функции са свързани с осъществяването на взаимодействие между индивида и средата, като Аз-ът следи за ускоряването на знания за нея и за извършването на познавателни процеси. Фройд счита, че ранноторазвитие на Аз-а е свързано с отношението, което детето има към собственото си тяло. Чрез него лесно могат да се задоволят желанията на То-то. "То" е несъзнателен и се представя от нагона и неговите цели са моментално изпълнение на желанията, в търсене на удоволствието. Една от функциите на Аз-а е да отчита промените в средата, т.е. какво се случва в действителността и как да се адаптираме максимално добре към нея. 

Според Фройд Свръх - Аз-ът започва да се развива между 3 и 5 г. от човешкия живот. Егото /Свръх Аз-ът представлява нашата съзнателност и морални ценности, т.е. съвестта ни, съчетана със стрмежите ни за самите нас-идеалът за себе си. Тази инстанцияя се развива до момента, в който се превърне в самоконтрол и оттук нататък ни следва през целия ни живот. Трябва да се има предвид, че чрез Свръх - Аз-а, се помага на Аз-а да овладее То в непрекъснатото му търсене на задоволяване на нагоните, като в същото време ограничава свободата на Аз-а да изпита удоволствие от изпълнението на тези желания. Става така, че Аз-ът трябва да се съобразява едновременно с изискванията на Свръх Аз-а и на То.

  Фройд обособява няколко етапа в развитието. 

I Стадий - Орален - от раждането до около 18 месечна възраст. През този период детето е изцяло зависимо от хората, които се грижат за него. Тази зависимост определя единствения начин за задоволяване на потребностите и желанията, като удоволствията са предимно орални и преминават през устата.

II Стадий - Анален - от 18 м. до 3 г. - време, през което децата се учат да отговарят на изискванията на родителите си, на хигиенни навици и "пътят до тоалетната". Самоконтролът и саморегулацията започват да се изграждат през този стадий.

III. Стадий - Фалически - от 3 г. до 6 г. - вниманието на детето се ориентира към откриването на пола. Това е периода, през който децата забелязват половите различия въз основа на изучаване на собственото си тяло и чрез сравняване на себе си и възрастните, както и връстниците. За този период период е характерен и сблъсъка на един основен проблем, свързан със значим психичен конфликт- Едипов комплекс за момчетата и Комплекс на Електра за момичетата и са свързани с желанието на детето да притежава родителя от противоположния пол. Преди двата комплекса съществува така наречената  Полова кастрация – разбирането за принадлежността към единия пол.
​
IV Стадий  - Латентен - от 6/7г. до началото на пубертета. Време, в което детските интереси не са насочени към сексуалността. Тя е изместена на заден план, което според Фройд се дължи на физиологичните изменения в организма и появата на Свръх Аз-а.
​
V Стадий - Генитален. Свързва се с навлизане в полова зрялост, започва през пубертета, когато сексуалната възбудимост се увеличава, създават се интимни връзки и се появава любовта. Този стадий продължава до смъртта.